За трети или четвърти път гостувам на художника Цветан Цеков-Карандаш. Слушам го внимателно, преодолял съм първоначалното вълнение от тезата му за строежа на „Тайната вечеря" и вече нещо измъчва съзнанието ми. Логичните „начертателни разсъждения" на художника (както сам ги нарича) не могат да ме убедят има ли нужда така детайлно, и то чисто геометрически, да се разглежда един шедьовър... И не е ли по-добре да оставим изкуството да ни въздейства сетивно, отколкото да правим логически съждения и дълги изчисления?

Цялата 1495 година Леонардо да Винчи стои безмълвен пред бялата стена в манастира „Санта Мария деле Грацие" - Милано. Времето му за работа тече, неговите противници, неполучили поръчката за фреската, злорадстват дори и пред папата, а художникът привидно нехае. После хваща четката и в края на третата година довършва стенописа. „Тайната вечеря" е рисувана при закрити врати, но в 1498 г. първите зрители изпаднали в откровен възторг пред великото творение на Ренесанса. Първоначалният им стрес преминал в удивление - те почувствали, че „влизат" в пространството на картината, че участват в събитието, че нещо ги подтиска и едновременно възвеличава... А Леонардо стоял сред тях, припомняйки си напрегнатите 365 дни в началото, които употребил само за математически изчисления. Петстотин години тази математика на Леонардо остава загадка и много изследователи градят различни хипотези ...

Преди 45 години студентът от Художествената академия Цветан Цеков слуша лекции по история на изкуството при проф. Николай Райнов. Една фраза на големия изкуствовед ще остане задълго в съзнанието му: „Леонардо не е нарисувал тринайсет души на вечеря, а цялото човечество в тринайсет събирателни образа". От него за пръв път младият художник чува, че „Тайната вечеря" е затворила в себе си и четвъртото измерение - времето!

Как, защо, по какъв начин? Това са въпросите, които дълги години не дават спокойствие на Карандаш.

Докато през 1983 г. в сп.„Отечество" (бр. 10) той за пръв път публикува изследването си „За Хеопсовата пирамида и за второто златно сечение". На базата на начертателни разсъждения върху паметниците на културата от древността Карандаш предполага, че древните архитекти, скулптори и художници освен пропорциите на линейното Златно сечение за постигане на хармония са използвали в творбите си и Второ (квадратно) златно сечение. И в същата статия показва как с помощта на Второто златно сечение може геометрично да се построи Хеопсовата пирамида:

„Най-интересното за нас е, че височината на Хеопсовата пирамида и нейната апотема, взети като страни на два гигантски квадрата или като страни на два гигантски подобни многоъгълника, или като радиуси на две огромни окръжности,ще заграждат повърхнини в златни съотношения. Височината на пирамидата и половината от страната на нейната основа, взети като измерения на подобни фигури, също ще заграждат повърхнини в златни съотношения."

Разшифроването на тези повърхнини в златни съотношения в паметниците от древността дава ключа за геометричния анализ на загадъчната фреска от Милано. Ето какво казва Карандаш:

- В този шедьовър геният на Ренесанса изповядва и възражда философията на древните. Как го постига геометрически? В „Тайната вечеря" откриваме вградени и свещения египетски триъгълник, въз основа на който са построени пирамидите, и Висящите градини във Вавилон, и куба, и додекаедъра - две от петте съвършени геометрични тела на Платон. И всичко това е обхванато в сферично пространство ... Леонардо прави тази сложна конструкция, защото за него живописта е наука. Не случайно дарбата си на художник той е поставял едва на четиринадесето място сред уменията си. Стремежът му в „Тайната вечеря" е чрез всичко, което знае за древността, да изгради сферичен модел на света. Затова след дълги математически изчисления той кодира под багрите цялата планета и нейната атмосфера ... Това не може просто да се разчете, но то действа, то излъчва... Цялата конструкция е загадъчна, особена и човек не може да си обясни защо го привлича, защо го намагнетизира.

Искам още подробности.

- Леонардо да Винчи е един от авторите на перспективата като наука. Много от неговите рисунки са направени по законите на ренесансовата перспектива, с която си служим и днес. Но при анализа на фреската от Милано се срещаме с парадокс. На пръв поглед Леонардо е допуснал необясними „грешки"! И с лека ръка повечето изследвачи му „прощават" тези грешки. Така е, защото някои негови картини, като „Мадоната в пещерата", „Тайната 'вечеря" и „Джокондата", станали символ на Високия ренесанс, не са нарисувани по познатата ни перспектива - тази на смаляващите се телеграфни стълбове към хоризонта пред нас. Трите шедьовъра са построени не само от една централна гледна точка, зрителен конус, главен лъч, главна убежна точка и т. н. В тях (особено в „Тайната вечеря") зрителните конуси са много. Както по посока навътре в пространството на картината, така и обратно в посока на зрителя. Ето я сферата!... Така Леонардо осъществява допир с необятното, с космичното, с цялото разбиране за съвършенство, допир с цялата мъдрост на Вселената. Ако в „Тайната вечеря" е казано нещо съществено за бъдещето, то е станало благодарение на здравото облягане на хармонията на древните. Тук Леонардо да Винчи осъществява кристална връзка минало-настояще-бъдеще... А това е четвъртото измерение - времето! За да няма съмнение, искам да подчертая, че всичко видимо и невидимо във фреската се изчислява с астрономическа точност.

Златният пергел в ръцете на Карандаш описва минори и мажори - основните съотношения за хармоничност според Златното сечение:

- И най-интересното е, че цялата сферична система на картината се разплита до конец и от компютъра!

Още една разчетена тайна на фреската от Милано буди дълбок размисъл - заложените принципи и на обратната перспектива. Съветският учен академик Борис Раушенбах, специалист по ориентацията на спътниците, твърди, че съществена роля в изчислението на орбитите им се пада на същата тази обратна перспектива. Раушенбах е и изкуствовед и енергия за космическите си занимания черпи от... средновековните руски икони и картините на Сезан.

Гледам додекаедъра, описан на триметровото копие на „Тайната вечеря" в ателието на Карандаш, и се опитвам да си представя как би изглеждал пространственият модел на посланието на Леонардо. Нещо ми напомня ... Ами да! - загадъчния бронзов додекаедър от Сент Париз льо Шател.

Ето какво четем за него в книгата на Стефан Никитов „Древните цивилизации - 2": „В Сент Париз льо Шател (Франция) е намерен друг странен предмет, наподобяващ додекаедър. Той е излят от бронз и на всяка негова стена се намира отвор, обграден с гравирани окръжности. Отворите са с различна големина. На всеки връх, където се срещат три стени, се намира по една топка с почти сферична форма. Предназначението на този предмет не е установено със сигурност. Съществуват много хипотези ... Досега са намерени над 50 подобни предмета главно в гало-римските и римско-германските територии. Един подобен додекаедър е открит в Унгария. Според някои археолози това е един символичен сферичен модел на Вселената. Дванадесетте петоъгьлни стени напомнят дванадесетте зодиака и дванадесетте месеца, тридесетте ръба, които очертават стените, умножени по 12, дават числото 360 или дните в годината. Възможно е топките по върховете да символизират звездите."

правоъгълникът на фреската. Съшият правоъгълник се получава много по-просто по няколко начина, един от които вероятно Леонардо е използувал за пренасяне на композицията от картона върху стената. Присъствието на сферата и додекаедъра дава отправни точки за построяване сферичната перспектива на куба, „колоните", „нишите" и гредите; за построяване на фронталната стена с прозорците; за построяване на невидимата част на централния прозорец, невидимата „Златна спирала" в иего и в цялата картина; невидимия равностранен триъгълник, невидимия свещен египетски триъгълник в ръцете на Христос и онова малко, което може да се улови от цялата невидима геометрична драма, затрупана под боите на фреската, оставена магически в бeзкрайно и загадъчно излъчване.

Момчил Попов, „Тайната вечеря - сферичен модел на света”, вестник „Орбита”,

бр.6 (1048) , 1989 г.