Парфюмът, който ще бъде използван в тях, ще е бъде лек и приятен и няма да се натрапва на обонянието, обясниха от кметството.

„ЦЕЛТА Е ДА ПОДОБРИМ АТМОСФЕРАТА...”- наистина много мило, трогателно мило за...околните.

Втора пътека - Писмо на лейди Мери Вортлей Монтегю,
съпруга на английския посланик в Константинопол,
за посещението си в София през 1717 г.:

„София е прочута със своите топли бани, които се посещават както за разнообразие, така и по здравословни причини. Аз се задържах там един ден, за да ги разгледам, ето защо аз наех една турска кола и посетих банята в девет часа.
Вече беше пълно с жени. Обществената баня е изградена от камък, с куполи, които имат про¬зорци, пропускащи достатъчно светлина само на покрива....
Аз бях приета много сърдечно. Не познавам нито един европейски двор, където жените биха се държали така мило с една чужденка. Те ми викаха непринудено: „Гюзел, чок гюзел", което значи „очарователна, много очарователна". Пейките бяха покрити с възглавници и богати килими, върху които седяха дамите; върху вторите зад тях седяха техните слугини. Те се движеха с царствена грация. Между тях имаше някои така добре сложени, като богини, които са произлезли от четката на Гвидо или Тициан. Повечето имат ослепително бяла кожа, тяхната единствена украса бяха великолепните коси, сплетени на множество плитки, които, прикрепяни от перлена верижка или панделка, се спускаха върху раменете им - така те бяха пълно олицетворение на грацията. ..
Откровено казано, аз тайно изпитвах желание, ако можеше господин Гервид да присъствува тук невидим. Вярвам, че това щеше да бъде от голяма полза за неговото художествено изкуство, ако можеше да види толкова много хубави жени - голи в различни пози, някои заети в разговори, някои работещи, други пиещи кафе или шербет, изтегнати небрежно върху възглавниците. По пра¬вило тук те се развличат един път седмично и затова остават най-малко по четири-пет часа; те излизат от горещата баня направо в студеното помещение, без при това да се простудяват, което особено ме учуди. Тяхната вежливост и красота ме очарова и аз с удоволствие бих прекарала по-дълго време там. Обаче господин Вортлей беше решил да продължим пътуването рано на следващата сутрин. Довиждане, мадам. Описанието на една гледка, която никога не сте виждали в живота си, и за която никой пътеводител няма да ви даде сведение, сигурно добре ви е забавлявало".

Из книгата „Минералните извори в София и Софийско”,
Въло Нинов, Сф, 1979

„ПЪЛНО ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ГРАЦИЯТА”!

Сто години по-късно френският художник Жан Доминик Енгр чете описанието на лейди Монтегю и си скирицира идеята. През 1863 г. световно известното платно „Турска баня” е завършено от Енгр и днес е изложено в Лувъра.

„ЕДНА ГЛЕДКА, КОЯТО НИКОГА НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ В ЖИВОТА СИ...” –

Странно, преди триста години не са ли чували за обществени бани в Лондон?! Че в София по същото време са били точно пет на брой... Ето ги документирани през 1656 г. (още половин век назад) от турския пътешественик Евлия Челеби: „...в София има 5 минерални бани: женска, християнска, гръцка и еврейска, които имат еднакви свойства, но не всички са хубави и гевгирени... Петата баня се намира в центъра на града, има голямо кубе и може да побере хиляда души.В средата има басейн и шадраван...”.

„МОЖЕ ДА ПОБЕРЕ 1000 ДУШИ”...

Руските войски влизат в София по днешната улица „Московска” през лютата зима на 1877-78 г. Заварват 15-хилядно население в един позабравен от боговете и султана град. Отминала е епохата, която описват Евлия Челеби и лейди Монтегю – епоха на разцвет в ХVІ и ХVІІ век, когато градът под Витоша е столица на голяма провинция в Османската империя (бейлербейство). Опирайки се на логиката (защото източниците у нас са твърде оскъдни), слагаме на кантара баня за 1000 души и 20 000 население. Има обаче още четири бани за различни съсловия, които опровергават редовното ползване на водата само по религиозни и верски причини... Изчислявайки средната посещаемост, стигаме до извода , че...

...В КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ СОФИЯНЦИ СА СЕ КЪПЕЛИ ДОБРОВОЛНО, РЕДОВНО И МАСОВО.

Скромното ми (но много необходимо за съвремието ни) прозрение говори за високо цивилизационно стъпало на хигиената по нашите земи. (Извинявам се за отклонението, но в момента се сещам за големите колкото малко пръстче „мускалчета” с концентрирани аромати от по -близкото и далечно минало и съвременните аерозолни бидони- пръскачки по 200, че дори и с бонус по 300 милилитра, сътворени за радост и печал на всички обонятелни рецептори.) За същия период – Средновековието, френският учен Мишле пише: „Хиляда години без една баня, мърсотията е такова качество, че цяла Европа се чеше.”...

Не, ще си държа пътеката на лейди Мери – предпочитам „единствената украса от великолепни коси” пред трансграничната козметика... Втората пътека вече ме е извела пред

ЖЕШКИО БУНАР.

Векове наред така наричали най-големия минерален извор в Софийското поле (и тогава, и сега – в центъра на града). Капацитетът му до 1977 г. е бил 640 литра в минута, а оттогава насам – 1300 литра за същите 60 секунди. За да не изпадам в дидактизъм, а и за да се предпазя от употребата на нарицателни и попръжни, възприех за структура на тази прокламация документално- литературната зарисовка и съответстващи на темата фотографии. Поради тази причина ви оставям с описанията на още една фина европейка.

Райна Костенцева е учителка, женевска възпитаничка,
чиято книга със спомени за София в края на ХІХ
и първите години на ХХ век чета и препрочитам с удоволствие:

„Жешкио бунар" се намираше на улиците „Триядица" и „Сердика." Беше обграден с висока дъсчена ограда и имаше един отвор за вход. Служеше и за пералня на града и край него винаги беше оживено. Ползването на водата беше безплатно.

От някогашните бани бяха останали за къпане само турската и мъжката. Турска наричаха женската баня, защото в нея през всяко време се къпеха само жени, а в мъжката баня жените имаха достъп само два пъти седмично - в петък и сряда. В баните, както и днес, имаше първа и втора класа...

Турската баня беше типичен турски хамам с няколко подразделения и басейнчета, мраморен под и курни. Имаше отделение и за пране на бельо...”

Преди няколко години в зелените площи до джамията Баня Баши археолози се погрижиха за останалото от турската баня и го отбелязаха с надпис. Като една от културните забележителности на София (тоест – Европа) :

Категорично, кратко, точно: „Къпането (а не чешането, проветряването или обилното ароматизиране) е културна забележителност”- това беше моят (б.а.) превод на табелката. Не се сдържах, извинете... Да видим нататък разказа на Райна Костенцева:

„Мъжката баня е останала от римско време. Римляните са строили обществени бани в големи размери, защото банята за тях е била нещо като клуб за срещи, за устройване на веселби и угощения. В баните философи и поети са устройвали литературни четения, чели са откъси от свои произведения или цели произведения. Младежите пък са си устройвали вакханални празненства...”

„...ОСТАНАЛА ОТ РИМСКО ВРЕМЕ”.

Заострям вниманието – става дума за първите години след Освобождението 1878, когато Райна е дете. Нейната литературна пътека „ връзва” поне 1700 години: Древен Рим – Нова България!... А специалистите твърдят, че каптажът на Централния минерален извор („Жешкио бунар”) е строен също от римляните и работи успешно вече 2000 години. Да продължим нататък:

„Оцелялата от римско време баня имаше просторен продълговат басейн, заобиколен с курни и нарове за сядане. В курните протичаше студена и топла вода. Вляво от входа се намираше помещение за разхлаждане и маркуч за пръскане и обливане със студена вода. До това помещение имаше друго - за запарване. Подът и курните бяха от мрамор, а дъсчените пейки в него бяха наредени амфитеатрално...

В банята не можеше да се влезе по голо, а само с покривка, а в по-ново време - със специална банска риза, която откриваше само шията и краката.... Басейнът на банята се пълнеше чрез бронзов чучур, изобразяващ лъвска глава. Всяка от къпещите се гледаше да се добере и облее под него, но никоя не бързаше да се отстрани. Времето на чакането преминаваше в сладки приказки. Тук си даваха среща приятелки, както това става днес на „журовете".”

Из книгата „Моят роден град София”, Райна Костенцева, Сф, 1979

Всичко казано дотук говори за една

НЕВЕРОЯТНА, НЕСЕКВАЩА ПРЕЗ ЕПОХИТЕ
ОХОТА ЗА КЪПАНЕ НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ.

Описанието на римска баня (асклепион, нимфеум) на Райна Костенцева е почти идентична с тези на антични автори – Плиний, Апулей, Петроний и пр. И тази запазена и работеща до ХХ век бронзова глава на лъв... Невероятно, но факт. Древните римляни са вярвали,че минералната вода дава лъвска сила и затова са оформяли чучурите така... А като предупреждение да не киснеш нездравословно дълго във водата, на другия край на басейна са монтирали скулпторки на жаби...

Дълго можем да говорим за римляните и тяхната цивилизация, но не ни е това задачата в момента. След като стъпихме в античността, задължително е да кажем, че предшествениците на древните римляни – траките, също са обожествявали водата и свръхестествената й сила. Достатъчно е да споменем, че един от големите им богове се нарича Стримон, жив е и до днес и е дълъг 415 километра... Воден бог, леко преименуван – река Струма. А най-важната причина 1300 години преди Христа да възникне Сердика като град на траките- серди е същият този централен топъл минерален извор. Сами можете да се убедите какво е представлявала Сердика при траките и при римляните, ако си направите труда да слезете няколко стъпала надолу в подлеза между Министерския съвет и Президентсвото. Там ще имате удоволствието да походите по градска настилка (паваж) на възраст от 2000 години и да разберете, че под правите павирани улици на античния град е съществувала и канализация. Точно така – канализация, а не плискане на легени и цукала през прозореца...
(Което, между другото, съм наблюдавал вглъбено през 70-те години на ХХ век в средновековен европейски град с известност.)

Дойде време да разширим географията на охотата за къпане. Просто пътека номер две пое естествения си исторически маршрут към други три столици на българите – към Плиска, Преслав и Велико Търново. И тук специалистите са категорични: владетелите и от Първото, и от Второто българско царство са били посветени в „тайните” на хигиената. Бани, водопроводи, отоплителни инсталации... Видяни, наследени и приети от Древен Рим (а защо не и от траките) – и това в периода VІІІ – ХІV век . (Не си припомняме крилатата фраза на французина Мишле, защото и тук е невалидна.) Колкото и да е странно за общата картина от разтривки с мокри кърпи и поливане с одеколони

БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ И ЖЕНИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ СЪЩО ОХОТНО СА СЕ КЪПЕЛИ.

Вглеждали ли сте се във фасадите на Софийските хали и Централна баня? Не ви ли се струва, че приличат на средновековни градежи? Точно такава е била идеята на архитектите им Н.Торбов и П.Момчилов при проектирането и построяването им в първите години на ХХ век. Като наподобят архитектурата на старите ни столици да възкресят спомена и отминалото величие на Средновековна България в центъра на София. И без всякакво притеснение и свян обвързването на традицията е предоставено на новата тогава централна баня… Значи е значимо, значи е културна забележителност…

Площад „Бански”, 1920-те

Най-неочаквано пътеката ми през годините къпане се заплете в социалистическа кинолента. Можеш ли да седиш под чадъра на мислите и да не ти изплува образа на баш Майстора от „Шведски крале”?! Плаж, вълни, разкош, народ, а нашият човек ( в ролята- Кирил Господинов) опечен по строежите на потник, седи и събира овациите поради вродена хубост и интелигентност. Трудно му е да предположи, че усмивките не са към него, а към...потника, отпечатан на кожата му. От километри си личи,че не е свалян нито денем, нито нощем... По хигиенни и морални съображения... Ами Парцалев в комедията „С деца на море”? Други проблеми – други решения, но масовката е идентична: народ, народ, народ...

Масовост, помпозност, активност! В рекламните дипляни, разхвалващи успехите на строя по пясъците на Народната република, много често можеше да се прочете, че по времето на предишната гнила власт на слънце край Черно море са се припичали само змии и гущери, а не като сега провеждащите масовия си отдих трудещи се.
Да живеят слънчевите решения на Студената империя! Да живеят панелените комплекси „Слънчев бряг”, „Дружба”, „Златни пясъци” и прогонените от таралежите вражески влечуги!... Да живеят, ама някои от панелите вече ги гръмнаха...

Сега ще ви запозная с две оригинални фотографии от 20-те години на миналия век

мъжкия и женския плаж на Морските бани в Бургас. Вярно, не са сюриите и манифестациите на соцарта и посткомунизма, но не са и змии и гущери на припек. Вгледайте се и ще забележите най-нормални, средностатистически летовници.

Тоест,
И МОРСКИ БАНИ С ТРАДИЦИИ СИ ИМАМЕ.

Соцартът безмълвно и полека изпрати къпещото се общество из личните панелени хамами. Признавам – крачка напред ( Европа на Ренесанса, Просвещението и Индустриалния ХХ век откри удобството на домашните бани и ги въведе масово). Но посткомунизмът – опосканото алчно дете на Студената империя, постави броячи на тръбите с топла вода и по този начин – лични финансови катинари на охотата за къпане. В Софийското поле от памтивека съществуват 40 минерални извора, на практика с огромен дебит. При инженерна далновидност, подобна на древните римляни, каптирането им би позволило в някои от кварталите по тръбите да тече минерална вода, а не ръжда...

Ето я обаче картинката на големите обществени бани в София след последните (надявам се) „победоносни” 18 години „преход”:

1.Централна баня – затворена от 20 години, 2.Баня „Подуене”- също, 3.Баня „Ситняково” – също, 4.Баня „Овча купел” – също, 5. Банята в Княжево – също, 6, 7 и 8. Баните в Панчарево, Горна баня и Банкя – работят, 9. Баня „Мадара (до Александровска болница) – работи, 10 и 11. Баните „Банишора” и „Три кладенци” – в руини.

След две и седемстотин до седем хиляди години (на толкова е датирана София) активно, охолно и минерално къпане софиянци най - сетне си намериха майстора: ”Къпеш се, не къпеш – ще бъдеш ароматизиран!”.
И то електронно!

Георги – Момчил ПОПОВ, "Охотата за къпане"
Списание „Еволюция”, 2008

Толкова е деликатно, че вече трети месец се чудя откъде да подхвана, откъде да мина и от кои точно кладенци вода да извадя за предстоящата ми скромна прокламация за къпането и неговата цикличност в условията на настъпващия ХХІ век.
Доста се измъчих със словореда на тия три реда, но все пак заявих и не обидих никого... И все пак: по коя пътека да поема?
Прояснявам погледа с пощенска картичка на около век, благодаря на баба и дядо за изисканите им новобрачни депеши от фамилния албум и най-сетне събирам решителност: хайде първо с вестника...

Първа пътека – Вестник „Монитор”, 9 септември 2007 г. :
Ароматизатори в софийските рейсове

Колите на градския транспорт ще бъдат парфюмирани до края на седмицата. Това ще стане, след като в 600 автобуси, тролея и трамвая бъдат поставени ароматизатори, съобщиха от столичното кметство. Целта е да подобрим атмосферата за пътуващите в градския транспорт и да увеличим броят им, обясни столичният зам.-кмет по транспорт Велизар Стоилов. Той допълни, че най-вероятно устройствата ще работят по- интензивно в горещите дни. Ароматизаторите ще работят на специален режим. Те ще са с електронни таймери и ще разпръскват свеж аромат през определен период от време.