СЛЪНЦЕТО,ВЪЗДУХЪТ И ВОДАТА
ОТ КРАНЧЕТО
Момчил Попов
След срутването на лева втората голяма демократична промяна за тая година бе падналият дъжд. Явно Тангра, Дажд Бог, Мокош, Дядо Вишен и разгневеният дух на Георги Димитров се събраха в облаците над петолъчна Бузлуджа, ожалиха ни и с един глас „против" отприщиха небесната канелка. И чудо ли бе, благодат ли! За месец-два небето върна борча си към българската земя, трупан три години. Три сухи, спечени, прашлясали от глупост и жега години.
Специалистите знаят, че на всеки 11-12 лета България я връхлита суша. Захапва хора, реколта, добитък, потоци, извори и водопроводни кранове. Захапва и езиците на учените обществени мъже. Така яко ги приклещва, че те или онемяват съвсем, или се парализират дотолкова, че почват да ръсят ситни мъдрости, дребни като овчи барабонки.
Една такава ситна натурална мъдрост бе надвисналият и може би предстоящ режим на водата в София.
От канали, от ефири, от колони на вестници и радиоточки учените обществени мъже и старейшини се прескачаха да ни обясняват, че е крайно време да се вземат крути мерки срещу недостига на вода, че недостигът на вода е повсеместен, че недостигът на вода... А ние стояхме по дворчета и по балкони, кръстехме се или петолъчехме чела, благодарейки на съответния господ, че тая година ни дари с благословено обилие от вода... Е, на Господ ли да вярваш, или на вестника?! Тъй като сме хомо сапиенс в напреднала фаза (на лудост), ще отговоря веднага: на телевизора!
Какво разбрах от телевизора през последните дни. Че един столичанин харчи на ден по 600 литра вода! По документи и статистика... Ние сме трима души вкъщи - значи тон и осемстотин! На ден! Ако спестим водата за два-три дни, излиза, че на четвъртия спокойно можем да си отво¬рим в хола квартален басейн. Що радост ще бъде, що смях - и за хлапета, и за дрътлета. Това на шега. А на сериозно мога да споделя една европейска данна: нормално развитият и добре охранен гражданин от дебрите на Стария континент, който също като нас се къпе редовно и си пере чергите, на ден употребява по 220 литра питейна вода. Ако е истина, че дивият балкански софиянец харчи по 600 на ден, то трябва да викнем биолози от цял свят да сменят вида му: от хомо цървуликус да го върнат на водоплаващ.
Или всичката тая стресова какофония за водата бе поредният фокус-мокус на съвсем и не дотолко управляващите мъже. Де да знам, ама на такова мирише. Ако бяха спрели водата на София, още повече щеше да замирише...
Журналистическото братство им припомни, че за отминалите 20 години София на два пъти е преживявала режим на водата. Но вместо да се спестява нещо, харчът й е скочил точно три пъти. То е било чудо с бидони, кашони, легени, корита, бърдучета, бутилки и всякакъв вид стъклен амбалаж. Било е презапасяване! То е било поливане с канчета вместо къпане. И псувни до Бога. То е било общо телесно ухание из белокаменната ни столица... Знам го не по спомени, а по наблюдения в други градове - мъченици на глупостта и разсипията социалистическа. Враца, ПлевенЛовеч и още хиляда знайни и незнайни градове, спирки и паланки, паднали в борбата за... вода. Да, от около 2000 населени места у нас 1000 са на постоянен режим на водата, а седемдесет български града са на сезонен режим. Тоест - на милостта Божия...
Тая пролет боговете се смилиха над българина. За разлика от тях политици и старейшини отново ни дебнат на пътеката към извора - на нас, столичани, за 1 септември пак могат да ни стиснат гърлата. И си е така - ние сме си виновни, че це ли 40 години не е ремонтирана водоснабдителната мрежа в милион и половинния град. Ние пак ще сме си виновни, че почнат ли да спират и пускат, ще гръмнат сума ти тръби и водомери. Питат ли се обаче господа старейшините, като я спрат, ще могат ли после да я пуснат изобщо или София ще заприлича на мочурище.. Тогава душовете ни ще бъдат по улицитe - ама не отгоре, а отдоле. И ще си се къпем култово и масово милион и половинa души като индийците в река Ганг. А за пиене ще се редим на опашки...
Но кой ти гледа, че все пак сме хора и ни писна от всичко? Кой го е еня, че отнемането на водата е отнемане на човешки права. Да, на защитени от закона елементарни човешки права!
Важното е да седиш на кранчето. Да пускаш и да спираш: слънцето, въздуха и водата от онази крилата фраза на младия бог Димитров.
