ТАТКО - СИНЕ, КОЙ СИ ТИ ?
В сладкарница "България" сме седнали на кафе с торта. Юли 1992-а е. Не сме се виждали от август 1970-а. Той е набарал отнякъде моя снимка и ме познава веднага. Аз - него, също. Почти не е мръднал за тези 22 години.
Опитва се да ми говори на "сине", аз съм хладен.
След половин час си тръгваме... Хайде, да е било след 40 минути... Аз, щерката и Катето - обратно вкъщи. Той с жена си - към Турция и Канада.
Следващите пет години си пишем така, че да разстроим психически всеки пощальон - воайор. По телефон обаче сме любезни. Трябва да се изслушваме: гласовете ни през океана се бавят. 16 000 мили са това! И постоянно ни мъчи въпросът: кой си ти, татко - сине?
Казах му, че фамилно ме е оставил на един крак. Да бъде така любезен да ми рециклира другия, за да стъпвам уверено...Седна човекът и ми направи родословно дърво. Чак до 18 век. Но най-много ме интересуваше починалата съвсем млада негова майка и моя баба
© www.popovart-sofia.eu 2008
georgi_momchil@abv.bg
Виртуална галерия и библиотека
Георги-Момчил Попов
Георги- Момчил Попов,"Татко-сине, кой си ти?”, 2008
РАЙНА НИКОЛОВА ГЪЛЪБОВА -
ПОПОВА (1906/7 - 1936)
Разказва Васил: " По майчина си линия зная по-малко. Дядо ми Никола Гълъбов от Девин наследява огромно състояние от баща си. Притежавал стотици декари гори, рибарник, чарк с много работници, също така собственик на Хасковските минерални бани. Не бил образован, но за компенсация - находчив, хитър, сметкаджия и нахален.
Имал 4 сина и 2 дъщери. Всичките изучени в странство. Синовете в Швейцария, а дамските- в Италия. Така било модерно.
Първият е бил директор на криминалния отдел. Вторият секретар на владиката Стефан. Третият - кмет, а четвъртият се занимавал с розово масло - Франция главно и Италия.
Всичките на 9.09.44 избити.
Майка ми след като завършва изкуство в Италия се завръща в България и се омъжва за татко - дядо ти. Била е много, много талантлива - цигулка, мандолина, китара, пеела. Рисуването й било най- силно. Разболява се от бронхопневмония и 1936 почива."
На мен и сестра ми направи по два ръчно отпечатани каталога със свои творби. Надписа ги за спомен. И тях получихме по пощата.
Тълкувайки това, което виждах за пръв път, научих още някои интересни неща за Васил Попов. Пак от писмата ни:
- За академията в Монреал. Малко късно за студент, завършва художествена академия в Монреал - Канада, както сам се изразява, със "шконто - награда от квебекчани". Това му носи и покана за преподавател в местния колеж по изкуства "Емили Кар".
- За 100-годишнината на Ванкувър. След спечелен конкурс на баща ми е възложена художествената работа по събитието.
Постер от 1986 година "Ода за Ванкувър".
- За участието му в световните изложения Артекспо Токио-85 и Токио-87. В каталога на Арт Експо Токио - 87 страниците на Салвадор Дали и Васил Попов са една след друга.
- За обичта му към Джибути в Африка , защото там цветовете за художници били страхотни.
- За изложбата му в Ню Йорк през есента на 1992 (закъдето всъщност е бързал след срещата ни в сладкарница "България")
Мреше за България ... И не искаше и да чуе, че била в криза. И постоянно ми набиваше в главата, че не е бягал от нея, а само временно е бил на работа в чужбина (27 години!).
И наистина, през януари 1997 г. с прибран до шушка в контейнер дом се прибра в любимата му България. През пролетта пак се видяхме за половин час. Сега пък бързаше да се нанася в новата си къща... Млад си, бързай татко - сине, ще почакам още да се видим като хората...
На 28 октомври 1997 г. Тангра си го прибра. Сега си седят някъде около шатрата на Праотеца, шумолкат си тихо, а Тангра пита: "А бе, Васко, не можа ли по-кротко така да го даваш?!". А оня - моя, му се смее.
Васил Попов в ателието си във Ванкувър, 1986
Васил Попов с колеги
пред павилиона си на Арт Експо Токио-87
Галерия "Монсерат",
Бродуей, Ню Йорк
Господин Васил Попов,
Ванкувър, Бритиш Колумбия,
Канада
Уважаеми г-н Попов, през миналата 1992 година видяхме Ваши творби по време на участието Ви в конкурса и бяхме особено впечатлени. През тази година конкурс няма да се проведе.
Бихме желали да ви предложим възможността да участвате в групово представяне в нашата галерия от 26 октомври до 12 ноември 1994 година.
"Монсерат" е утвърдена и активна галерия за представяне на художници. Намира се на две врати по - надолу от Льо Кастели и пред Новия музей за съвременно изкуство и новия отдел на музея "Гугенхайм" в Сохо, дом на повече от 150 най-важни галерии на световната художествена сцена.
Галерията предлага отлична възможност за излагане на вашето творчество с художествена и с комерсиална цел. За корпорации и частни колекции галерията "Монсерат" предлага художествено консултиране.
Заобиколена от други галерии, в професионална и приятелска атмосфера, галерията "Монсерат" предлага отлично пространствено решение за художествена експозиция - 12 фута височина, дървесен под, централен климатик, модерно халогенно осветление.
Приложен, изпращаме ви формуляр за участие.
Искрено ваш
Директор на Галерията "Монсерат"