ДЖОЙНТ ВЕНЧЪР ЗА ПОНИЧКИ
Празник в двора на чехларница „Ренесанс”. „Москвич” – дванайсетица, е накичен като за сватба. Маса. Гости.
Панчо Чехъла и Нада Чехлицата са на върха на щастието – седнали са с гостите около масата.
ЧЕХЪЛА: Т...такова гроссе геш...шенке ми направи н...немеца, че ми събра очичките на носа.
ГОСТ 1: Комшу, нали знаеш – не сме най-учени из маалата...
ЧЕХЪЛА (сочи Москвича): Гроссе геш...шенке – голям подарък!
ГОСТ 2: Панчо, много бързо го изучи немския, ей!...Само за едно пътуване.
ЧЕХЪЛА (пъчи се): Т...то се знае : с прости хора се т...туря темел, с учени се д...довършва. Европата си е Европа! Омешаш ли се с културата, н...няма начин да не я пребориш : У-бан, Ес-бан, Даментоалете, Раухен ферботен, Геферлихе курве...
ГОСТ 3: А-а, курви има и у нас...
ЧЕХЪЛА (към Нада): Надо ма, я д...донеси едно-д...две бутилчета от червеното, че нещо...
НАДА (клати глава): Панчо-о, мъжо-о, я посвийте гълтока! Посвийте го, да не уплашите инфлацията! Пари струва, ей!
ЧЕХЪЛА: Донеси ти, д...донеси...Н...напечелил съм аз!
НАДА (става да донесе): Щур мъж! Добре че беше хер Кьолер...
ГОСТ 1: Ама, Панчо, всичките ли чехли ги продаде, бе?
ЧЕХЪЛА: Ами! Н...нито пискюл!
ГОСТ 2 (сочи Москвича): Е как тогава?
ЧЕХЪЛА (философски): На п...пазара в Дрезден видях баба си.
ГОСТ 3: Че тя умря преди двайсет години!
ЧЕХЪЛА: Т...така де. Толко висях, че ми причерня и я видях...Ей т...така, пред очите ми...Знаете ли какво ми каза тя?
ГОСТ 3:Ъ-къ!
ЧЕХЪЛА (още по-философски): С б...богат се не бори, с рогат се не б...боди!!
НАДА (носи виното, тръсва бутилките): Добре, че ни прибра човека за ден – два. Щяхме да изпукаме по шосетата!
ЧЕХЪЛА (към гостите, небрежно): Комшията на с..сергията за зеленчуци... За една седница станахме приятели. И току ме пита: какво п...получи ти от п...партията, Панчо? Викам му: нищо, хер Кьолер! А той пак п...пита и подпитва: апартамент?...Найн!...Служба?...Найн!...Цъка човекът, гледа Трабанта. Е добре де, защо стана к...комунист – пак пита...
ГОСТ 1 (смее се): Панчо бре, кога се писа и ти комунист? Че ти никога не си помирисвал партия.
ГОСТ 2: Мани го бе, хвана ни за канарчета! Я наздраве!
ЧЕХЪЛА (философски): Не кога, а къде! (тържествено) В п...партията ме приеха на п...пазара в Дрезден!...Ами гледам го хер Кьолер, че т...тъгува по „светлото минало”, г...говори си човекът на руски без проблем...Викам си, т...тоя е наш човек, я да го п...пробам...То-о, дума дупка не прави. И си признах една сутрин, ама тайно – докато нямаше клиенти, че и аз съм бил к...комунист...
Дружен смях на масата.
ЧЕХЪЛА: Ела да видиш по...осле от немец гостоприемство! Прибра ни, нахрани ни, изкъпа ни – бяхме се вмирисали на с...саламура...
НАДА: Панчо-о, ламьо-о, затвори я тая пуста дупка, бе! Говорят ли се такива неща на маса?!
ЧЕХЪЛА: Щ...що ма? Защо да не се похваля?
ГОСТ 1: Е-е, не – само ще им се гъзиме на западняците!
ЧЕХЪЛА: И те ти, вика ме ед...дна сутрин хер Кьолер в г...гаража си. Тупа ме по рамото, с...смее се. Вика: хер Панчо...
НАДА: А млъкни, бе !
ЧЕХЪЛА: Вика ми, хер Панчо, т...това тука ти е ди гроссе геш...шенке. И сочи „Москвича”. Т...тоя тука...Подарък значи, да ми компенсира загубите от к...комунизма. Б...бил съм редовно отчетен член, значи, а н...нищо!
Луд кикот на масата.
ГОСТ 1: Ти си му разказал играта, бе! Цял „Москвич”!
ЧЕХЪЛА: Е защо му е ?! Той си купил вече „Бе еМ Ве” – почти ново.
ГОСТ 2: И ти какво – седна у Московеца, а Трабанта го зафичи у реката?
ЧЕХЪЛА: А-а-ми! Зян да става!...А сипи де, сипи!...Трабанта го сгодих в Бесарабията.
ГОСТ 3: Е ти съвсем рибарската я подкара! По-полека бе, комшу!
ГОСТ 1: А чехлите, дето останаха?...Да не ги дари на сватбата, а?
Общ смях.
ЧЕХЪЛА (философски): Има една стара н...народна поговорка: когато пазарът не идва при Панчо, Панчо отива при пазара.
ГОСТ 2: А така-а!
ЧЕХЪЛА: Яхнах аз М...московеца, Нада к...качи Трабанта и от Дрезден чак в Болград.
НАДА: Българи има там, още от турско.
ЧЕХЪЛА (пъчи се): Всичките ги обух в чехлички! Фолклорни! Един път! Само за д...два дена ги обух...И Т...трабанта го спазарих – двойно!...Само дето брах м...много ядове с ч...четниците...Украинските м...мафиоти...
НАДА (потреперва): Леле-е, колко са люти-и! Още се стряскам на сън!
ЧЕХЪЛА: Н...наближаваш н...някой град. И както си караш, т...току изскочи на шосето як б...бабаит и насочи патлак срещу колата.
ГОСТ 2: Бре, мама му стара!
ЧЕХЪЛА: Спираш! Н...няма накъде! А оня те мушка с дулото и вика: д...давай таксата за влизане в града!...Чакай б...бе, б...братушка! Каква т...такса?! Вечна дружба!...Оня – не! Давай сто марки и заминавай!
ГОСТ 3: Сто марки! Ужас!
НАДА: Ужас, я! Всичките марки, дето ни даде хер Кьолер за по път, ни ги одрусаха четниците.
ЧЕХЪЛА: Ня-ма милост! Аз му викам: д...две деца вкъщи, инф...флация, немотия , а той – давай, давай!
НАДА: А не можеш и да го плъзнеш – Трабанта натрупан със стока.
ЧЕХЪЛА: Д...да бе, на един му разправях, че хуманитарна помощ за бе...есарабските б...братя носим...Друг го удрям на чувства, че и той , и аз сме жертви на к...комунизма...Ъ-къ! Само нагласява по-удобно п...пи...пищова на челото ти и не мига...
ГОСТ 1: И как отървахте кожите?
ЧЕХЪЛА (клати глава): А-а, мъжко дупе един път се...е...
ГОСТ 3: Е...е...Оножда.
ЧЕХЪЛА: Т...така, комшу, т...така...Така се докарахме за навръщане, че и дявола да ни спре, уплах да получи и д...да се гътне.
ГОСТ 2: Я па ти! Че какво толко?
НАДА (киска се): Панчо се изтипоса на умиращ. Лежи на задната седалка, намазан с „фон дьо тен” като мъртвец, пъшка и вие, а от тавана на Москвича виси система с гликоза (кръсти се), дано му удължи последните минути.
ЧЕХЪЛА (киска се): А Нада цепи на ф...фарове и клаксон, ум да ти зайде! Пари кара жената, не е шега работа!
ГОСТ 3: Ама и пари ли носехте?
ЧЕХЪЛА (пъчи се): Че как ?! Вия на умряло по м...митници и по кръстовища, Нада разправя, ч...че съм заразно болен, а хилядарките под мене в тайника нанкат като гълъбенца.
Общ смях.
ГОСТ 3: Ех, Панчо-о, голяма работа сме това маалата, ей! Ха наздраве!
ГОСТ 1: Е не – само ще зяпаме !
ГОСТ 2: И сега какво – бизнес, а? Ще почваш ли нещо, или ще запазиш чехларната?
ЧЕХЪЛА (клати глава): А-а, н...нов бизнес ще се почва, но-о-в ! Чехлите бяха за пред к...комунистите.
На покрива на чехларна „Ренесанс” се появяват
ОКОЛОЗЕМНИЯ и ИЗВЪНЗЕМНИЯ.
ГОСТ 3: Хайде сега, пак ни хвана за канарчета!
ЧЕХЪЛА: Е не п...помниш ли как беше? За да отвориш частно дюкянче, трябваше да си инвалид. Иначе нямаш п...право. Ако си здрав, трябва да си п...примерна работническа класа. И от седем до седемнамнайсет часа всеки божи ден да те правят на идиот. (маха пръст) Още по-големи идиоти от тебе!...И аз какво? К...крака, ръце ще ми служат – не става. Т...току на една т...тренировка си изпуснах щангата на главата...
Гробна тишина.
ГОСТ 2: Виждал съм и аз...Едно момче в казармата накара да му строшат ръката с тръба от скеле...За да се уволни...
ЧЕХЪЛА: Полежах си в болница, взех си жълтата тапийка и бей-гиби! Няма п...пъдари, няма г...господари! Е, остана ми дефект на езика, но двайсет години аз съм си аз – Панчо Чехъла от Банишора...
Извънземните от покрива на чехларната.
ИЗВЪНЗЕМНИЯ (към колегата си): Жилава жилка са това българите, ей! Половин век мъчиха да ги вкарат в серийно производство като роботи – ни-и-и-що!
ОКОЛОЗЕМНИЯ: Идеалното не съществува. Дори и във Вселената. Я ще те опраска метеоритен дъжд, я ще те лапне черна дупка....
ЧЕХЪЛА: Сега вече ми писнаха чехлите и п...пискюлите и ще п...подхващам друго.
ГОСТ 1: Какво бе, Панчо ?
ЧЕХЪЛА (пъчи се): Замислил съм ед...дин джойнт венчър за п...понички.
ГОСТ 2: Какво е пък това бе, комшу ?
ЧЕХЪЛА (с видимо превъзходство): М...много е сложно за обясняване... Б...бизнес е , и то як! Ще трябват повече парици, ще търся и съдружници...
ГОСТ 3 (тъжно): В нас не гледай – с трън да влачиш, няма.
ЧЕХЪЛА: Абе, имам си аз две п...приятелчета от п...пътуването. Те бяха твърди, че се връщат. Ама къде се зап...пиляха из Европата, д...дявол знае!?...Оставих ги в Румъния да си ремонтират колата. Върнах се п...после – джам-джум, ни следа! Нито от тях, нито от Фолцвагена им...
Извънземните от покрива на чехларната.
ОКОЛОЗЕМНИЯ: Трябваше поне колата да оставим на мястото й.
ИЗВЪНЗЕМНИЯ: Така е по-чисто: няма проблем – няма скандал. Няма и пикльовци – репортери...
ЧЕХЪЛА: Николайчо и Теодор – отвеяни малко т...такива – идеалистчета. Света ще п...променят...Ама ако налапат парата, ако й усетят вкусното, ще се оп...правят. Свестни момчета иначе, свестни. С тях ще п...правя бизнеса... Взеха си за по п...път и едно момиче – Бойка. Един път момиче! Царица – хубавица! Нея ще я сложа на к...касата. П...парата да събира, к...клиентелата да урдуйдисва...
НАДА (люто): Е сега те убих!
ЧЕХЪЛА: ...Ще стане хора от тях, щ...ще стане...Само да се върнат...
Странно и полека в „Москвича” са се настанили
НИК, ТЕО и БОЙКА.
НАДА (крясва): Я ?! (сочи разтреперана колата) Панчо, Панчо, виж бе!
ЧЕХЪЛА: Кво, ма? (поглежда и той нататък) Я !!! Х...хиляда румънски караконджоли!
Ник, Тео и Бойка излизат от колата. Бойка е в булчинска рокля, с доста наедрял корем.
НАДА (сащисана): Уил дъ ри-пеъ тейк лонг?
Гостите се кръстят, пулят, плюят в ризите.
ГОСТ 1: Леле, тая се същиса!
НИК (към Чехъла, с досада): А-а-айде бе, Чехъл ! До Лондон ли ходи за монтьор? Лишеи и мъхове хванахме в тая Румъния!
ЧЕХЪЛА (трепери): Леле, м...момчетата са се чалнали от гурбет!
ТЕО (думка по ламарините на Москвича): Изгни ни „надеждата за България” от чакане!
Ник се стряска, започва да оглежда накичения като за сватба „Московец”.
НИК (изненадано): Тео, какъв е тоя килифощер тука бе ?
ТЕО (още по-изненадан): Я, откъде знаеш тая дума?! Никога не съм ти я казвал.
НИК (към Бойка): Бобо, тебе пък кой те е навлякъл с булчинска рокля ?!
БОЙКА (глезено): Ник, любими, та ти не знаеш ли? Днеска ще се женим. Чакаме и бебе...
ЧЕХЪЛА: Леле-е, изгоря ми джойнт венчъра за понички !
Извънземните от покрива на чехларната.
ОКОЛОЗЕМНИЯ: Казах ли ти, архикомандоре?! Казах ли ти, че прекаляваш с биологичните експерименти! То не бяха пъпчета, не бяха оперения...
ИЗВЪНЗЕМНИЯ (разнежен): Зел, не го ли виждаш какво е сладко екземплярче?! Розовко едно такова, еластичничко...Очи не мога да откъсна !
ОКОЛОЗЕМНИЯ: Хайде, хайде да дигаме леталото, че съмсем оплескахме експеримента.
ИЗВЪНЗЕМНИЯ: Нищо. Грешка на растежа. Те са свикнали, ще се оправят...
Извънземните изчезват. Блясва ярка светлина, разнася се зелена мъглица.
ХОР-БАЛЕТ във финален акорд
ПЪТНИКО БЕДЕН
Пътнико беден, пътнико млад,
тръгнал да бягаш по белия свят.
Дето отиваш, пий и мечтай,
но не забравяй родния край.
Че на света е само една, една...
К Р А Й
