ХАРМОНИЯТА НА ДРЕВНИТЕ

Георги -Момчил Попов

По покана на вестник „Стършел" през 1956 г. в България пристига световноизвестният френски карикатурист Жан Ефел. Освен творческо любопитство тук го води и авторитетът на неговия колега Илия Бешков. Срещата им е повече от сърдечна...

Защо?

През първата половина на 20.век Льо Корбюзие и Жан Ефел се включват в Клуба на златното сечение, създаден в Париж от кубистите през 1912 г. Към този клуб се числят Жорж Брак, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хуан Миро, както и много поети, философи, математици, естественици...Идеите на клуба достигат до нас чрез Илия Бешков, Иван Ненов, Дечко Узунов и др.

Втората световна война разпръсва Клуба на златното сечение. Но през 1956 г. между Ефел и Бешков се заражда идеята той да бъде възобновен. За съжаление Бешков умира в началото на 1958-ма и от София за Париж през май същата година заминават Марко Бехар и Карандаш.

Новият клуб с председател Жан Ефел е наречен клуб „Домие". Той обаче просъществува само две години.

Жан Ефел като ехо на първия клуб носи неговите идеи и оглавявайки втория, дава облика му. Архитект по образование и художник по призвание, влюбен в божествената пропорция на древните - Златното сечение, той създава от карикатурата поетична графика. Хармонията на древните и нейните проекции в съвременността обединяват хората и от първия, и от втория клуб. Те мечтаят за хармония във всички направления на живота, изкуството, мисълта.

У нас тези идеи се възприеха от дирекция „Културно-историческо наследство" в гр. Толбухин. С неоценимата помощ и разбиране от директора Борис Спасов и ръководството на града в дома - паметник „Йордан Йовков" се състояха и първите сбирки на Клуба на хармонията „Леонардо да Винчи" с председател Цветан Цеков - Карандаш. Българският клуб на хармонията е пряк и естествен наследник на двата парижки.

Клуб „Леонардо да Винчи" има за цел да популяризира изследванията на хармонията в природата и вселената, хармонията в изкуството от най-дълбока древност до наши дни. Той отъждествява своята дейност с всички движения за защита на природата, за развитие на природната красота и хармония, за духовно единство между народите, за свят без войни и насилие.

Георги-Момчил Попов, „Хармонията на древните”, Вестник „Ехо”, бр.8/1989 г.