Забранено щастие за младите
Здравка Евтимова
Дебютната книга на Момчил Попов - сборникът с разкази "Интимности в пейзажа", излязла през 1992 г., съдържа лаконични творби, белязани с усета на умелия разказвач. С тази книга авторът спечели много читатели и нови приятели, сред които съм и аз. Неговият роман "Копринената Мег" разкрива задълбочения, неотклонен интерес на белетриста към препятствията, фаталните сблъсъци с действителността, които осакатяват съдбите на младите хора в скованото от каноните на комунизма общество. "Копринената Мег" разкрива житейската трагедия на едно симпатично момиче Миглена - Мег, както я наричат влюбените в нея млади мъже. В образа й се оглеждат както във водите на кристално чисто езеро достойнствата и недостатъците на хората, покорени от нейния необясним чар. Румен - с нетърпението на своята жарка първа любов; нахаканият Слав, убеден, че всяка жена е подвластна на неговия мъжествен магнетизъм; прозорливият, мъдър, вечно самотен Огнян, който с тъжни очи изрича своя въпрос към Мег - "Откъде беше натрупала тази горчивина, откъде можеше да си видяла живота толкова грозен и брутален?"; Звездоброецът - забравил за миг възрастта си пред усмивката на момичето, което довчера е връзвало плитчици.
Копринената, нежна Мег - характер светъл, свеж като топъл пролетен ден и в същото време - корава, непревземаема млада жена, която успява да даде на всеки, чието сърце е докоснала, красота, чувство на достойнство. От другата страна е цялата съвкупност от обществени закони на "зрелия социализъм", за който е забранено дори да се шепне, че е "грозен и брутален". От другата страна е всечуващото ухо, което долавя всеки жест на несъгласие, всяка стъпка встрани от правия път.
В такава атмосфера чист и почтен човек като копринената Мег на Момчил Попов не може да съществува. Тя е обречена заради човечността си, заради дързостта да се държи нормално, искрено, в едно болно, изградено върху смазващата принуда общество. В нейното самоубийство се оглежда трагедията на цяло поколение, притиснато в клещите на лъжата и лицемерието, издигнати в закон за човешко поведение в социалистическа България. Не случайно "Копринената Мег" е била спъвана, романът е стоял из чекмеджетата на разни издателства, не случайно на автора многократно е била препоръчвана "смяна на жизнените позиции". Прави чест на Момчил Попов, че той не е променил и ред от своя текст. Копринената Мег е образ предупреждение, образ пророчество. Този образ е най-високото постижение в прозата на Момчил Попов.
