- Г-жо Пеева, кметът инж. Иванов е насадил 600 000 нови дървета и е павирал 200 000 кв. м  улици. Правилно ли чух или е грешка на екипа?
- Няма грешка. 600 000 кестени и липи! За две години проучихме купища папки с архивни материали, изчетохме протоколите от заседанията на общината. Информацията за 600 000 дръвчета е от Държавен исторически архив, фонд 133, опис 1, АЕ 164*, ако трябва да сме напълно точни.

Страхотен филм! Велика личност е бил г. Кметът инж. Иван Иванов и това е документирано вече. Тези 600 000 фиданки са посадени по време на  мандата на инж. Иванов. Но... Като хидро инженер Иванов се е занимавал пряко с проектирането и строежа на Рилския водопровод и яз.”Бели Искър”, а като кмет – с реда, комуникациите и разширяването на София.

ОЗЕЛЕНЯВАНЕТО НА СОФИЯ, СТРОЕЖЪТ НА НОВИ ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ В ПЕРИОДА 1934- 1942 Г. Е ПРЯКА ЗАСЛУГА НА ЛАНДШАФТ-АРХИТЕКТ
ГЕОРГИ ДУХТЕВ ( 1885 – 1955 ).

След 50 години умишлено забвение името Георги Духтев и  неговото дело - чудо за София, също трябва да се изтъкнат. Тържественото честване на 100- годишнината на Морската градина в Бургас, която също е негово дело, стана повод това лято да научим нещо и за Георги Духтев.
Затова са и тези редове, затова е и това заглавие – „зеленият дух” на София. Всеки специалист – еколог, паркостроител или урбанист, ще потвърди, че не е хиперболизирано.

Внучката Елена Продева:

Онова, което знам за него, е чрез баба ми, чрез баща ми, чрез близки и познати. Той е бил една много чаровна личност, изключително харизматичен човек.
Роден е във Варна. Но родът му е от с.Шипка. Неговият баща е бил опълченец, сражавал се е на връх Шипка. Явно е бил доста деен, защото след Освобождението го назначават за пристав във Варна. Там се жени за Балаши Георгиева, а дядо ми се ражда 1885 г., на 7 август.
Остава сирак на 4-5 годинки. Прабаба ми с - малкото дете на ръце, е принудена да си търси работа.
Намира я в Евксиноград и така дядо ми се отзовава в царската резиденция. И още от съвсем малък проявява невероятна любов към ботаниката, която продължава и в гимназиалните му години.

ЗА ЕДНА ГОДИНА – ФРЕНСКИ, СЛЕД «ГРЕШКАТА» – И НЕМСКИ ЕЗИК

Фердинанд е бил много добър ботаник. Един ден се разхождал със свитата си из парка в Евксиноград, който вече е бил напълно уреден, вдига някаква тревичка от земята и пита как е латинското наименование на растението. Дядо ми го казва, защото никой друг не знае и така – второ, трето...пето растение. Царят остава впечатлен. Решава да го прати да учи паркоустройство и казва на дядо да учи езика.
И сядат управителя на парка с дядо ми да мислят за кой език става дума. Защото по това време е имало само три такива висши учебни заведения в Европа – по едно във Франция, Австрия и Германия. Решават, че става дума за Франция. Сяда младият Духтев да учи френски и след една година „Ваше величество, той владее перфектно френски...“. „Ама какъв френски - учудва се Фердинанд – аз ще го пращам в Австрия!“ И се налага дядо ми да учи и немски.
Когато завършва гимназия с отличие, заминава за Австрия, там завършва и се връща в Евксиноград. Защото това е била задачата – да се подготви българин, който да поеме парка в резиденцията.

През 1909 г. Георги Духтев завършва с отличие Института по паркостроителство и цветарство в Айсгруб, Австрия.

ВЪПРЕКИ ГНЕВА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Но дядо ми, като всеки млад и талантлив човек, е искал да направи нещо ново, да сътвори нещо свое. И чува за Бургас – че тук има желание да се направи градина... Пристига през 1910 г. После идват войните, жени се за баба ми, после идват децата.
На практика бяга от Евксиноград, с което си навлича гнева на Фердинанд. А той никак не е бил безопасен!

В БУРГАС - 600 ДЕКАРА МОРСКА ГРАДИНА

Избягва именно от стремеж да създаде нещо ново, красиво. Изоставя удобствата на Евксиноград и приятния, уреден живот. Пренебрегва близостта и благоразположението на височайшата особа, за да дойде в малкия тогава Бургас и да направи нещо хубаво за хората, което виждаме, че и до ден днешен е съхранено и радва. Естествено, и за да изяви себе си като специалист.
Мисля, че би трябвало и това да се оцени, особено в днешното време, когато обръщаме внимание най-вече на материалните облаги и какви лични дивиденти ще извлечем, а не какво ще оставим за хората.

Ландшафт архитект Духтев се пенсионира през 1942 г., след като за 8 години е превърнал София в истински зелен оазис. След това идва 9 септември. Когато всеки е забравил, че той е първият българин паркостроител, а помни само, че е бил царски стипендиант.
Отношението към него е било ужасно. По това време той е съвсем в кондиция, имал е енергия, опит, знания и иска да работи още. Но му казват „щом обичаш цветята, ето ти една лопата, започвай да ги прекопаваш...“. Това е.
И това доста го е огорчило. Както ние умеем българите да го правим, та и той като много други хора си е отишъл безкрайно огорчен. Затова аз така се вълнувам тези дни, защото след сто години за първи път идва едно обществено признание за това, което той е направил. В специализираните среди го знаят, помнят го, тачат го. Но това остава в един затворен кръг.
Както архитектурата, така и паркостроителстовото е нещо за обществото, за широк кръг хора и би трябвало обществото да го помни.

Из списание „Сердика”, април 1940 г. – финал:

„... Подъ личните наблюдения на нашия специалистъ (пак е пропуснато името на Георги Духтев) дръвчетата са били разтоварени и отправени къмъ Столицата ни.
Въ тревожните дни, които изживява нашата Европа, тая малка миролюбива културна манифестация между два далечни народи добива особенъ радостенъ и бодър смисълъ.
Когато тия дръвчета разцъвтяватъ въ „японския кътъ” на нашата прелестна Борисова градина, те ще напомнятъ, че колкото и да са люти битките ще дойдатъ пакъ дни на миръ и културенъ градежъ.”

Издирил и съпоставил: Георги- Момчил ПОПОВ
Интервюта: Александър ИНДЖОВ, Таня ДЖОЕВА
Специални благодарности на: г-жа Елена ПРОДЕВА, Адела ПЕЕВА, доц. Апостол АПОСТОЛОВ
Фотографии: Александър ИНДЖОВ, Личен архив

Из списание „Сердика”, април 1940 г., рубрика „Другите за нас”:

„ Първият японски пълномощенъ министъръ въ София г. Хачия посети на 5.ІІ.т.г. въ кметството Столичния кмет г. инж. Ивановъ, за да му изрази желанието за приятелство между столичния градъ на Япония – Токио и нашата столица. Въ сърдеченъ и непринуденъ разговоръ, г. Министърътъ изказа впечатленията си от нашия градъ, като го нарече „Вашингтонъ на Балканите”. Той е бил дипломатъ въ Вашингтонъ и харесвалъ много този градъ, заради неговата чистота и красота. Първото впечатление, което получилъ отъ София, е било, че прилича на Вашингтонъ. Той намира, че японскиятъ и българскиятъ народъ си приличатъ много. И двете държави са и много млади и много стари. Много стари – защото и Япония, както и България, има хилядогодишна история. Много млади – защото както Япония, тъй и България съществуватъ като модерни държави едва отъ преди 60 – 70 години.
Г-нъ Министъръ Хачия предложи на г. Кмета, като символ на приятелството между Япония и България, София да приеме като даръ отъ града Токио сто вишневи дръъвчета, за да бъдат засадени въ столичните паркове...”

ЗА ДУХТЕВ НИКОЙ НЕ СПОМЕНАВА

Из интервю с Елена Продева – внучка на ланд. арх. Георги Духтев, по повод 100-годишнината на Морската градина в Бургас, април 2010:

- През 1934 г. в София се обявява конкурс за управител на парковете и градините. Тогава в столицата са съществували само три  градини. Едната пред Военния клуб, около Докторския паметник и Борисовата градина до детското игрище. И четири улици са имали дървета.
Кандидатират се много хора, но когато Духтев си подава документите, всички останали ги изтеглят, защото той все още е единственият висшист в тази област. Така отива в София, не защото иска да изостави Бургас.
За период от 7-8 години успява да проектира и озелени 800 декара. Цялото озеленяване на София – всички улици, всички тревни ивици... И ако дълги години София имаше славата на една от най-озеленените столици, то това се дължи на моя дядо. За което никой не споменава.
Затова съм много благодарна на община Бургас, че цени неговия труд, тъй като в София никой не се сеща изобщо.

- Вижте, той е бил един много скромен човек. Изключително непрактичен, отдаден само на работата си, на любовта към цветята. Никъде не е записвал какво точно е правил, какви трудности е срещал, за да изтъкне значението на собствения си труд. Но любовта си му остава бургаската градина. Тя му е най на сърцето. Може би като първо творение, може би и че баба ми е бургазлийка, че децата му са родени тук...Но все пак това е първата градина, създадена от българин, нея си я е обичал най-много.

ИТАЛИАНСКИЯТЪ ПЪЛНОМОЩЕНЪ МИНИСТЪРЪ
( в галимацията с вишните – сп.”Сердика”, пак там ):

„... Италианскиятъ пълномощенъ министъръ г. Маджистрати, който направи посещение на г. Столичния кметъ на 3.ІV., изрази своята готовностъ да направи всичко възможно, щото италианските власти да се погрижатъ за бързото и внимателно пренасяне на скъпия даръ отъ Неаполъ, дето ще спре японскиятъ параходъ, през италианска територия.
Началникътъ на отделението за градини и паркове при Общината  (тук в любезната информация е пропуснато да се спомене името на г. ландъ шафтъ архитектъ Г. Духтевъ може би поради голямата му диплома и дългата титла) замина за Италия да посрещне и приеме подарените вишневи дръвчета. Фиданките са били изпратени отъ Токио, като са били взети всички мерки при опаковката, на която японците са майстори, да се запази една благородна атмосфера за дръвчетата имъ...”

В ПАРТНЬОРСТВО С ИНЖ.. ИВАН ИВАНОВ – „ЦАРЯ НА СОФИЯ”,
600 000 ДЪРВЕТА И 800 ДЕКАРА ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ

Из документалния филм „Кметът” на Адела Пеева, излъчен миналата неделя (19.09.2010) по БНТ 1 :

“Улиците на София били чисти и се миели два пъти седмично, трамваите се движели на 10 минути, а нашенските ватмани и служители в чистотата били по-усмихнати и по-спретнати дори от колегите си в Прага! За децата имало достатъчно паркове и градинки.”