ПРЕДСТАВАТА ЗА ДАЛЕЧНОТО

(разговори за хармонията)

КАРАНДАШ, МОМЧИЛ ПОПОВ

Момчил Попов: Опитвал съм се да погледна през детските очи. Струва ми се, че те виждат съвсем различно от нашите.

Карандаш: За малкото дете всичко в света е разположено на една ръка разстояние - и мама, и прозорецът, и слънцето. Еднакво големи за него са и играчката, и истинският камион.

По-късно в детската рисунка могат да се открият вродените у човека главни ориентири в пространството - хоризонтът и вертикалата. Цялата предметност в детската рисунка „стъпва" здраво на земята, която най-често е само една линия. Не „стъпват" там само хвърчащите птици, облакът и слънцето, дъждът и снежинките. Няма по-искрен разказ за света от детската рисунка и като че ли няма по-единна представа за времето и пространството от детската представа.

М. П.: Нещо като време-пространство. Така ли да го разбирам?

К.: Възрастният човек цял живот отделя пространството от времето, но в последна сметка не успява да ги раздели и в епохата на Айнщайн започва да ги отъждествява.

М. П.: Човекът на изкуството прави своеобразен пробив в пространството, анализирайки света. Той опипва пространството чрез своя зрителен конус ...

К.: Най-голямото конструктивно-пространствено изобретение на Ренесанса е линейната перспектива. Тя е изиграла огромна роля във възприемането на заобикалящия ни свят и в развитието на всички науки. Изиграла е огромна роля за развитието на човешката култура и, естествено, в психологията на човека.

Линейната перспектива с нейната централна проекция е най-близка до представата за далечното у европееца или по-точно, представата за далечното у европееца създава линейна перспектива.

М. П.: Човекът днес „обхваща" с ръка дървото, къщата, планината и слънцето, но той знае, че това е едно от чудесата на перспективата, която става наука едва през Ренесанса. А как древните са си представяли и са рисували далечното?

К.: Понятието „перспектива" не съществува за древния свят. За това тук я наричаме представа за далечното. Но „далечното" в Китай и Древен Египет не става по-мъничко, по-дребно. Това би нарушило една особена нагласа у древния човек за възприемане на околния свят. По-далечното минава на втори план, но то запазва големината си. Една човешка фигура в изображението, претърпяла според нашите представи перспективни изменения, би се възприела от древния египтянин като човешка фигура от друга дребна порода хора и внушението на такова изображение би тръгнало по друга логика. Защото друга е китайската или древноегипетската представа за далечното, а и те от своя страна са дълбоко различни.

Далечното за китайския художник е съзерцание във възходящи към небето планове под нежния воал на особената китайска въздушна перспектива.

Далечното в представата на древния египтянин е повествование в планове и по посока на Амон-Ра, бога на слънцето, и по посока на Отвъдното, Подземното царство.

М. П.: И все пак, във византийската и българската средновековна иконопис и евангелска миниатюра има и едри, и дребни фигури.

К.: По-малкият размер на фигурите там не означава по-далечно място в пространството. Понякога малките фигури са на деца, но най-често те са на по-ниско стоящите в някаква йерархия или победени врагове.

За нашите съвременни представи далечните предмети в средновековното изображение, които са идентични и равни с предметите на преден план, събуждат чувството на обратна перспектива. Но при ръбестите тела в тази живопис, където далечните части на куба или паралелопипеда се разширяват, обратната перспектива става още по-отчетлива.

М. П.: Явно, представата за далечното е различна за различните епохи.

К.: В компютърната графика днес за обемни тела най-често се представят аксонометрични конструкции. Това на пръв поглед са доста убедителни „перспективни" построения, но в действителност са далеч от ренесансовата перспектива. Всъщност те са обратна перспектива. В средновековното рисуване на ръбести тела съществува и този аксонометричен начин на обемно изобразяване.

М. П.: Какъв е смисълът на обратната перспектива?

К.: Обратната перспектива може да се възприеме и като принос на средновековната живопис във философското тълкуване на разширяващия се космос, както бихме се изразили днес.

М. П.: Значи едва ли е неумение на художника представянето на нещата в обратна перспектива?

К.: Не мога да си представя средновековната живопис без обратна перспектива. Тя внася красота, хармония и прави стила на времето. Обратната перспектива е чар на средновековната живопис. Най-доброто проучване на обратната перспектива в древно-руската икона и модерната живопис прави акад. Б.В.Раушенбах в книгата си „Пространствени построения в живописта".

М. П.: Не прескачаме ли епохи, като говорим едновременно за средновековна живопис и модернизъм?

К.: Обратната перспектива, дошла от Средновековието, е обогатила модерното изкуство, дала му е по-широки композиционни възможности. И за по-хармоничното разпределение на площите в изобразителното поле, и в някои визуални ефекти, които са невъзможни при линейната перспектива. Силата и възможностите на обратната перспектива като „ново изразно средство" е усетена главно от френските модернисти. Пикасо, например, рисува фигури, погледнати едновременно от много страни, за постигане на повече и по-сложни характерности и дори внушения за движение ...

М. П.: По-малко достижение на човешкия дух ли е изкуството преди появата на ренесансовата перспектива?

К.: Не, разбира се! Защо говорим за египетски стил, гръцки стил, византийски стил? И за Леонардо да Винчи, един от създателите на ренесансовата перспектива, това е напълно ясно. Геният на Ренесанса не се отказва от линейната перспектива, но ония неща, които привнася като наследство от древността, я правят една голяма загадка за нас.

М. П.: Знаем, че Леонардо е довел до съвършенство перспективата, както това личи в конструктивната подготовка за картина на тема „Поклонение на влъхвите".

К.: Може би точно тук Леонардо пръв разбира, че в този си вид строгата линейна перспектива ще доведе картината до елементарна делнична сцена и ще я лиши от нейната вътрешна и божествена хармония и сила. Изглежда, че това е една от причините, заради които „Поклонението на влъхвите" не е осъществена по проекта.

М. П.: Известно е, че „Тайната вечеря" е образец за ренесансова перспектива.

К.: Ония, които твърдят, че „Тайната вечеря" е образец за ренесансова перспектива, са напълно прави. Макар че някои от тях разглеждат картината така само дотам, докъдето се виждат перспективни линии и главна убежна точка.

Може да прозвучи дори фантастично, но днес и геометрично може да се установи, че в „Тайната вечеря" и „Джокондата" съществуват много видове перспектива, споени логично в една единна Леонардова картинна геометрия. Такава сложна ренесансова перспектива не е позната нито преди, нито след Леонардо.

М. П.: За сферичната перспектива вече писахме във в. „Орбита".

К.: Сферичната перспектива, математически точна и философски осмислена, се въвежда в картината за първи път от Леонардо да Винчи. Това е един от видовете перспектива, за които писахме. Очевидна и до голяма степен доминираща в „Тайната вечеря" е централната проекция на линейната перспектива. Макар че според нас тя е подчинена на сферичното начало.

М. П.: Дотук при Леонардо станаха два основни вида перспектива. Не стигат ли?

К.: Изключително внушителен ефект и на обратна перспектива, която няма аналог, Леонардо постига в страничните стени на залата за „Тайната вечеря". Стените като че ли се разтягат по посока на зрителя, заграждат го, принуждават го да навлезе в драмата на картината.

Могат да се посочат асоциативни линии като „Линията на сърцето" и „Линията на среброто", а също така златни и „пи"-модули, които са нещо ново в перспективата, определящи размерите и точните ъгли и наклони в централната проекция на линейната перспектива.

Може да се анализира перспективата на фронтона на самите апостоли, както и златните съзвездия в очите им. Съществува перспектива на труса и кълбовидната мълния, поразяваща предателя и накрая въздушна перспектива. Всичко това се слива в една единна сложна картинна геометрия - уникално Леонардово и истински ренесансово послание на хармонията във времето.

Карандаш, Момчил Попов, „Представата за далечното (разговори за хармонията)”, Списание „Младеж”, бр.10/1989 г.